Видове материали за топлоизолации - кратко сравнение

Съществуват различни видове топлоизолационни материали, които се различават по своите особености. Най-широко разпространените от тях са EPS, графитеният EPS, XPS и каменната вата. Какво представляват те?

Първият е така най-популярният у нас, заради ниската си цена - така нареченият експандиран (раздут) пенополистирен или накратко – EPS, който най-често сте срещали под наименованието „стиропор.” Белият му цвят и зърнестата му структура са известни на всички, включително и на децата, които просто обожават да играят с него, правейки изкуствен сняг и къщички за кукли.
Друг важен материал, често използван за топлоизолации, е графитеният EPS, или така нареченият „Неопор.” Негов „кръстник” е световноизвестният концерн BASF, който го произвежда. Каква обаче е разликата между стиропора и неопора? Разликите между стиропор и неопор са две. Малката разлика е, че неопорът е с по-голяма плътност. Основната разлика обаче са допълнителните "вградени" графитени зрънца, на което се дължи и по-ниската му топлопроводимост. За разлика от своя бял „събрат” той се произвежда в графитен цвят. Впрочем, чували сме и за имитации под формата на сив стиропор, но това е отделна тема.

XPS от своя страна се предлага в най-разнообразни цветове в зависимост от компанията производител. Той може да бъде оранжев, зелен, син, жълт, розов и т.н. Пълното му наименование е „екструдиран (излят) пенополистирен”, но е популярен повече като „фибран” - марката му при една от фирмите, които го произвеждат (първата, всъщност - а името "фибран" се е възприело като нарицателно). Неговата микроструктура е със затворени клетки, и за разлика от стиропора е много твърд при натиск. Важно е да се помни, че заради затворените клетки той не пропуска вода, вкл. и пара. Поради това се ползва за изолация на подове, на цокъл на сграда (където може да се намокри от дъжда, но да предпазва), но не бива да се ползва за изолация на стени. Ако това се направи, влагата от помещенията ще остане вътре, и е твърде вероятно по стените след време да избие мухъл.

Каменната вата представлява естествен влакнест материал. Нейният диаметър е не повече от 4-5 милиметра. Влакната се произвеждат от различни видове минерали - боксит, варовик, базалт и доломит. С помощта на пещ (електрическа най-често) те се превръщат в сплав, след което се изтеглят като влакна - това е видът, в който ще оформят крайния продукт. Тези влакна добиват кохезията си чрез добавяне на свързваща смола. Тя е издържлива на много високи температури. Друго свойство на споменатите влакна е тяхната висока хидрофобност, която се постига с добавянето на определени силиконови съединения.