Боядисване на дървена дограма

Рано или късно в живота на един човек настъпва момент, в който трябва да постегне малко дома си, било то да кърти и лепи плочки, да слага изолация или нещо доста по-простичко – да боядиса някоя и друга стена или рамка. Наложи ми се наскоро да извърша последното и реших вместо да давам пари на майстори, да се поразровя за информация по темата и да се опитам да се справя сама.

Разбира се, при всяка дейност най-важно е човек първо да уточни от какви материали се нуждае и да проучи какво точно се предлага на пазара. Аз възнамерявах да боядисвам дървена дограма, така че проучването не отне кой знае колко време – продуктите са доста ограничени. Намират се лесно алкидни бои, които трябва да се разреждат с терпентинов разредител, полиуретанови, които са двукомпонентни и са по-трайни и твърди, но и по-скъпи, сред които има и износоустойчиви, които се ползват основно за подове, лакове, и акрилни бои на водна основа, на които се спрях аз.

Акрилните бои са високохигиенични и създават дишащо покритие на дървения материал – когато пипнете дърво, което дори и под слоя боя се усеща като дърво, значи е мазано с такава. Почистват се много лесно и изсъхват за 30-40 минути и за разлика от алкидните, не миришат силно.

Други неща, нужни при боядисването, са някаква основа – аз лично търсех грунд, макар че бях посъветвана от човек с много опит в боядисването да си забъркам сама някаква основа от лепило и вода, като за дърво подходяща такава е смес от костен туткал, накиснат във вода за около 12 часа – разтварят се 120 грама в литър вода, след което се продължава на водна баня и се бърка леко, докато не се получи водниста каша, която се нанася с четка върху повърхността за боядисване. Това е изпробван в продължение на столетия метод, който държи здраво боята, но пък лепилото има силна неприятна миризма и не е много подходящо за употреба в домашни условия, затова се спрях на обикновен грунд за дърво, който на всичкото отгоре има импрегнационни свойства. По принцип, ако дървото е боядисвано преди, и то със същия вид боя, не е задължително да слагате основа между стария и новия слой боя, особено ако предишния няма кой знае какви грапавини и неравности.

Нужни са, разбира се, и четка и ръкавици, както и разредител и някаква по-фина шкурка, в случай, че като мен не разполагате с машинка за шлайфане, която по принцип върши много по-добра работа, особено ако е с триъгълна глава.

Преди самото боядисване е много важно да подготвите добре повърхността, върху която ще работите – от това много зависи как ще се захване боята и колко ще издържи. Ако всичко е изпълнено както трябва, едно боядисване с акрилна боя държи по 2-3 години без никакви промени при нормални атмосферни условия.

Ако повърхността на старата боя по дограмата е ерозирала, трябва да се изшлайфа с машинката или съответно да се обработи със шкурка или дори парче стъкло, както и добре да се почисти праха предварително и да се запълнят разни неравности с кит за дърво, но ако е силно повредена или ще използвате нов вид боя, трябва изцяло да почистите стария слой или чрез изгаряне с пистолет за горещ въздух, или със шпакла и жестоко стъргане, или със шлайфане.

В моят случай слоят все още беше горе-долу запазен, имаше повече неравности на касата между двете крила, та реших там да намажа с препарат за почистване на блажна боя, който ми беше препоръчан. По магазините има и по-скъпи вносни алтернативи, но аз реших да заложа на българското (и по-евтиното), а именно препарат „Дунав“, който се нанася с четка по излющената боя, след като сте изстъргали от нея със шпакла колкото се може повече, и се остава да престои около два часа. На опаковката пише половин, но аз установих, че след два часа беше размекнал много по-добре боята. Препаратът е бял, но се оцветява в кафеникаво, когато започне да действа. Не мога да кажа, че лющенето със шпакла беше кой знае колко по-лесно, благодарение на него, но все пак свърши някаква работа.

След като се погрижите за лющещата се боя, огледайте за всякакви мазни петна, примерно опръскано от животинска мазнина, докато сте си пържели на печката наблизо наденички, защото боята не може да изсъхне добре и ще лепне постоянно върху тях. За щастие се почистват много лесно с памучен парцал, натопен в терпентин или бензин или просто разтворител. Ако плоскостта ви е от чам, добре е да разгледате за чепове, които трябва да се обгорят леко, иначе смолите, съдържащи се в тях, може да избият през боята.
Ако никога не е била нанасяна боя върху дървото преди, трябва да намажете с основа, грундирана с някакво бързо съхнещо масло, например ленено. Ако не е боядисвано за първи път, постарайте се да подсушите много добре повърхността, след като я изчисти с разредител, защото иначе боята няма да хваща.

Ако нанасяте повече от един пласт боя последователно, трябва да изчакате предишния да изсъхне, за да стане по-траен слоят.
Облепих краищата на стъклата близо до рамките с хартиено тиксо, за да не се нацапат, макар че ако се мацне боя някъде, просто трябва да се забърше със сух парцал, докато е още прясна, и проснах за всеки случай един разрязан чувал на пода под рамката, в случай, че боята се разтече.
След като се нанесе грундът, задължително се оставя да изсъхне добре – на опаковката пишеше минимум 24 часа, но на мен ми се стори леко лепкав след минаването им, затова го оставих още ден, след което беше изсъхнал чудесно при стайна температура и слънчево време. Добре е да си вземете импрегниращ такъв, за да предпазите дървесината от неблагоприятните атмосферни условия.

Почнах с боядисване на касата, после продължих с крилата, и използвах две различни четки – по-широка за по-големите повърхности и по-малка за детайлите и ъглите. Някои хора предпочитат да боядисват с дунапренова гъба, което също е вариант, ако сте решили да разредите боята. Боята се нанася задължително от горе на долу, с колкото се може по-плавни движения. Ако боядисвате врата или рамка прозорец, можете да ги свалите от пантите, за да ви е по-удобно, но аз лично го намерих за излишно.

В зависимост от боята и желания цвят може да нанесете няколко пласта, като между отделните нанасяния се изчаква предния слой да изсъхне. С акрилните бои останах доволна от резултата още след първото нанасяне, така че не ми се наложи да правя подобно нещо, но при тях и съхненето е толкова бързо, че не би било проблем, докато с повечето други видове се чака по 48 часа.

И така, оказа се, че боядисването не е толкова трудно в крайна сметка, нито пък отнема много време или средства.

Остават ми само още стените и паркета... Но за това – друг път!